Тракиец е село в Южна България, намира се в община Хасково, Област Хасково. Отстои на 15 км югозападно от Хасково и само на 5 км западно от пътя Хасково - Кърджали.
Село Тракиец е разположено на 218 м надм. височина, в северното подножието на последните възвишения на Източните Родопи. Южно от селото се извисяват върховете Голям и Малък Хасар. През селото протича малка рекичка, която се оттича от намиращия се на 500 м западно от селището язовир Тракиец - най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена. Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция.
Населението на селото към 2012 г. е около 650 души.

Старото име на селото е Елехча, за произхода на което има няколко версии: според едната произхожда от Елшица - "да дирим елхи", а според друга от Елес-Еляз - персийска арабска дума която означава "смокиня". Последната е по-вероятна поради големия брой смокини по дворовете запазени и до днес. Днешното име на селото - Тракиец, идва от големия брой заселили се тук българи-бежанци от Източна и Западна Тракия.

Село Тракиец има богата история. Първите известни жители населявали този район са траките. Следи от тяхната култура са открити при строежа на язовир Тракиец, както и във и в подножието на крепостите Голям Хaсар и Малък Хaсар, разположени на едноименните върхове. Последни две просъществували и през ранновизантийската епоха и през средновековието, когато към тях, с голяма вероятност, са принадлежали и селища. В едно от тях може да се търси предшественикът на днешното село Тракиец.
Доказателство, че Тракиец е наследник на българско средновековно селище, са разкритите следи от старобългарско селище (при изграждането на яз. Тракиец), а също така и множеството запазени български топоними из околността, сред които: Петровица, Аязмото, Кулето, Гробето и др.
През средновековието Елехча е било тясно свързано с намиралия се наблизо манастир „Св. Никола”, който след падането на България под османска власт е разрушен, а на негово място е построен мюсюлманският култов комплекс „Осман Баба теке”. Между Тракиец и Конуш се намира едно свято място, еднакво почитано от мюсюлмани и християни.  Първите вярват, че тук е бил убит самия Осман Баба, а българите почитат мястото като лобно на убит монах от разрушения манастир "Св. Никола".
Съществена роля за запазването на българското национално самосъзнание на Елехчани е изиграло и едно друго свято място – Аязмото с параклис „Св. Анна”, построен през 1851 г.
Местното население взема дейно участие в борбите за българска църковна независимост. След учредяването на Българската екзархия в 1870 г. в нарасналото вече село се заражда инициативата за построяване на църква. Начело на този местен комитет застава младият учител Кольо Велев (Даскала). След дадено разрешение от Българския екзарх Антим I, с общите усилия на цялото население, новата църква в селото е построена, като официално е открита на 19.XII.1874 г. с патрон „Св. Никола”, какъвто е носил и разрушеният преди векове манастир. Първите свещеници обслужвали храма са от близкото село Ескикьой (дн. с. Николово) - Георги и Димитрий. Последният бил известен с това, че участвал в освобождението на България не само с кръст, но и с оръжие в ръка.
След Освобождението от османско робство в селото и околността му са построени чешмите: Цвятковата, Папаз бунар и Алакчелан.
Днес село Тракиец подтвърждава тенденцията на обезлюдяване на селските райони. Освен това, след изселването на много семейства по градовете, през последните години тук са се заселили доста помашки семейства. Понастоящем в населеното някога село с изцяло българско християнско население, преобладават българите мюсюлмани.
Съборът на селото се провежда на Спасовден (винаги в четвъртък, 40 дни след Великден) в местността „Аязмото”.
Похвална е инициативата на кмета на село Тракиец - Красимир Бойчев, който със собствени средства е издигнал голям метален кръст (13 м висок) на хълма над „Аязмото”. Украсеният със светлини кръст, нощно време се вижда от десетки километри разстояние.